Варицела – митове и реалност

Както повечето родители, чиито деца посещават детска градина, така и аз треперя всеки път щом обявят, че групата ни е под карантина заради варицела и детето ми е било контактно. След това трескаво чакам да мине карантинният период, като при всяко почесване на детето започвам да го проверявам за пъпки. И така я карахме от яслата до миналата събота. Да вметна, че голямото ми дете е на пет години, трета група в детската градина.

Ако трябва да съм напълно откровена, докато беше по-малко от тригодишно, тайно се надявах да не е прихванал варицела, защото не можех да си представя как бих контролирала чесането. След това имаше период, в който се надявах да е прихванал, за да ни минава от главата, както се казва, докато не забременях и родих братчето му, и отново влязох в режим „дано не сега“.

Но да се върна на миналата събота. По законите на Мърфи варицелата се появи в нашия дом няколко месеца след раждането на второто ни дете, като в рамките на месец януари вече колективно бяхме преборили грип А и тъкмо бях отдъхнала, че влизаме в нормален ритъм. Да, ама не! Съдбата беше решила друго и явно в плановете ѝне влизаше да се наспя този месец, защото на фона на грипа и варицелата, бебето го мъчеха зъби и всяка нощ ме будеше на около час и половина, но за това друг път.

Тук е важно да отбележа, че аз не разпознах веднага, че Георги е с варицела, тъй като бях чувала, че обикновено се наблюдава общо неразположение и повишаване на телесната температура, все неща, които при него липсваха. В събота имаше една пъпка, приличаща на малка раничка на врата, която баба му (която ни беше на гости към онзи момент) отсече, че е одраскано от братчето му, а няколкото ситни пъпчици около устата отдадохме на факта, че се е пипал с мръсни ръце по лицето. На мен все пак ми се стори съмнително и в неделя сутринта още със ставането го огледах по тялото и с ужас установих, че има пъпки с течност (типични за варицелата) по гърба и гърдите.

И така след кратка справка със съседката, чието дете допреди десетина дни беше с варицела, реших да пиша на личния лекар на децата, за да ме насочи как да действаме. Получих насоки за карантина и каква е процедурата, ако детето посещава градина.

Отделям специално внимание на процедурата, ако детето посещава детска градина, тъй като аз тотално не бях запозната и се надявам да съм полезна и на други родители в моето положение.

• Уведомете личния лекар на детето веднага щом установите или имате съмнения за варицела.
• Личният лекар издава документ, който се нарича „бързо известие“ и се предоставя в детското заведение. Помолиха ни ние да го вземем от кабинета на лекаря и да го занесем в градината, но докато мъжът ми отиде в понеделник на обяд да го вземе, от градината вече ми бяха звъннали, че е пристигнало при тях по служебен път. Явно има процедура, по която личният лекар уведомява РИОКОЗ и от там градината, но въпреки това дават известието и на родителите (малко излишно неудобство за родителите според мен).
• В нашия случай документа издадоха в понеделник, но с дата от събота, тъй като за първи ден се взима деня, в който са се появили първите пъпки.
• Данни, които предоставих по телефон за издаване на документа са ЕГН, детско заведение, което посещава детето, в коя група е, кога последно е бил на градина и от кога групата е в карантина (в нашия случай детето ми е било контактно, а групата му в карантина, която следва да се удължи с нови 21 дни).
• Карантината на Георги беше 9 дни, като след като изтекат може да посещава детската градина.
• Отсъствията в гадината се извиняват с бележка, а не на база това „бързо известие“, както аз си мислех.

Като изключим процедурното отклонение за детската градина, да се върнем на реалността вкъщи и как се справихме ние с варицелата. Пиша тези редове на ден шести, така че правилно предполагате, че щом имам време да пиша, значи нещата са минали сравнително леко и бързо. Това леко и бързо се отнася само за голямото дете, за бебето ще треперя тайно в следващите две седмици и ще чакам да видя дали е прихванало шарката от брат си, така че stay tuned.

Междувременно ще споделя нашия опит, дано ви е полезно:

• Всяко дете изкарва варицелата според собствения си късмет – дали по-леко или по-тежко, дали със или без предшестващи симптоми, това е строго индивидуално.
• Най-трудни са 2-ри, 3-ти и 4-ти ден. Тогава излизат най-много пъпки и в резултат детето има множество различни по „зрялост“ и големи пъпки.
• Необходимо е да се въоръжите с търпение и свободно време за да занимавате детето през деня и по този начин да му отклонявате вниманието от чесането.
• Отделете време да му обясните какви са последствията от разчесването на пъпките. Аз обясних на сина ми, че ако сърби трябва да дойде и да ми каже, за да го намажа и той така и правеше.
• Обличайте му по-широки дрехи, защото стегнатите ластици и големите етикети на дрехите много дразнят.
• Използвахме една пудра на основата на цинк, Джинджира Алба спрей и охлаждащ гел, който ни препоръчаха в аптеката. От пудрата пъпките завяхваха по-бързо според мен. През първите дни интензивно нанасях пудра върху по-големите пъпки, след което обилно пръсках с Джинджира. Охлаждащия гел използвахме за лицето и при нужда, когато се появи сърбеж, с който спря не се е справил.
• Ако детето боледува през зимата, дръжте помещението, в което мажете добре затоплено, тъй като продуктите, с които ще третирате охлаждат.
• За да не се чеше през нощта, е много важно да третирате кожата преди сън. Това на нас ни помогна да заспива детето спокойно и да не се буди през нощта.
• Най-много пъпки излизат по лицето, гърдите и гръбчето, но също и в косата, така че внимавайте с галенето и ресането, защото пъпките не се виждат и някоя може да се разрани/спука.
• На петия ден при нас излязоха последните няколко пъпчици, които бяха нищожно малко на брой в сравнение с тези, с които детето се сдоби на ден 2, 3 и 4. Като първите вече бяха завехнали и доста се смалили.
• Когато пъпките завехнат и сърбежът изчезне или драстично намалее, значи шарката отминава. Браво на вас, преминахте геройски и през това!
• В ден шести ние продължаваме да третираме с пудра най-големите пъпки, които вече са образували коричка.

И на последно място, но всъщност на едно от първите по важност е темата с къпането. Според всички баби, лели и съседки, през първите 3-4 дни не трябва да къпем детето. Аз обаче се замислих как бих се чувствала ако съм на мястото на детето – да ме сърби и да ме мажат с тонове пудра и спрейчета. Със сигурност бих искала да усетя лекотата и облекчението, което само водата може да направи за тялото ми. Затова всеки ден моето дете си взимаше топъл душ. Без да се търка и без да използва измивни продукти, просто пусках душа на по-слаба струя и той си стоеше под течащата вода за няколко минути. След банята го подсушавах съвсем внимателно с мека кърпа и обличах чисти дрехи.

Това е в най-общи линии нашия скромен опит с варицелата. Като цяло имахме късмета детето ни да я изкара леко, без много пъпки и най-вече без излишна драма. Пожелавам същото и на вас!